Азалия / Azalea japonica

Описание:

Азалията (Azalea japonica) произхожда от Азия, най-вече от Япония, Китай и Корея, където се цени заради красотата си. Името ѝ идва от гръцката дума azaleos, означаваща „сух“, тъй като някои видове растат в сухи условия. В Европа растението е внесено през 17-ти век от търговци и ботаници, а през 19-ти век градинари създават множество хибриди. Тя принадлежи към семейство Пиренови (Ericaceae), а рода Рододендрон (Rhododendron), който включва над 1000 вида. Видовете азалии се делят на две основни групи – листопадни и вечнозелени. Те се отглеждат заради обилния си цъфтеж и декоративна стойност, както в градини, така и в саксии. В Япония азалията символизира пролетта, хармонията и природната красота, а в Китай се счита за цветето на женската грация и елегантност.

Ботаническо описание:

Коренова система и стебло

Кореновата система на азалията е плитка и брадеста. Основният корен е къс, но растението развива много тънки и разклонени корени, които ефективно усвояват вода и хранителни вещества. Това я прави чувствителна към прекомерно поливане и суша.
Стеблото е късо, твърдо и гъсто разклонено, което придава компактна форма на растението. Младите клони имат червеникав оттенък и са покрити с фини власинки, докато по-старите клони са сиви или кафяви с по-гладка кора. В природата може да достигне височина до 2 метра, а в саксия остава по-компактна, обикновено не надвишаваща 1 метър.

Листа и цветове

Листата са лъскави и тъмнозелени, разположени срещуположно по стеблото с остри ръбове и приличат на малки лопатки. През есента може да се оцветят в червеникави нюанси. Азалия Японика е листопадна, което означава, че през зимата повечето от листата окапват. Вечнозелените сортове запазват листата си през цялата година.
Цветовете са ярки и могат да бъдат в различни нюанси на розово, червено, бяло и лилаво, понякога двуцветни. Те се състоят от 5 венчелистчета с леко извити краища. Цъфтежът започва в края на пролетта и продължава до месец, в зависимост от сорта.

Плодовете и семената

Плодовете са малки, сухи кутийки, които узряват в края на лятото или началото на есента. Те съдържат множество малки, плоски семена. Кутийките имат твърда структура, която се отваря, когато плодът е напълно зрял. Семената са малки и леко сплескани, с кафяв или черен цвят, и се разпространяват чрез вятъра, което позволява на растението да се размножава естествено.

Отглеждане:

Светлина и топлина

Азалията предпочита светли места, но защитени от пряка слънчева светлина. Преките слънчеви лъчи, особено през летните месеци, могат да изгорят листата и да нарушат растежа. Затова е добре да се осигури полусенчесто място (шарена сянка). Растението се чувства комфортно при температура 18-22°C през активната вегетация (пролет и лято). През зимата, когато растението е в покой, температурата в помещението трябва да е около 10-15°C. Критичната температура за азалията е около -5°C. При по-ниски температури растението може да пострада или да измръзне. В по-студените региони трябва да се осигури защита през зимата.

Поливане и оросяване

Азалията има нужда от редовно поливане, но не понася задържане на вода в почвата. Саксията трябва да е добре отцедлива. При прекомерно задържане на вода корените започват да загниват. Това може да доведе до загиване на растението. През активната вегетация (пролет и лято) поливайте обилно. Уверете се, че водата може лесно да се отцеди. През периода на покой (зима) поливането трябва да се намали. Горният почвен слой трябва да е леко влажен, без да се допуска изсъхване.

Азалията предпочита висока влажност на въздуха. Оросяването на листата е препоръчително, особено през зимата. Отоплението в помещенията може да изсуши въздуха. Оросявайте и през горещите летни месеци. През лятото оросявайте рано сутрин. В периода на цъфтеж оросяването не е препоръчително. Високата влага може да повреди цветовете и да съкрати периода на цъфтеж.

Пресаждане и подхранване

Азалия Японика предпочита кисела почва с pH 4.5-5.5. Тя трябва да бъде добре дренирана и лека. Подходяща е смес от торф, иглолистна почва и перлит, която осигурява добра въздушна проницаемост. Не използвайте глинести или тежки почви, тъй като те задържат прекалено много влага, което може да навреди на растението.

Пресаждането трябва да се извършва на всеки 2-3 години, като най-подходящото време за това е през пролетта (март-април). При пресаждане е важно да не се нарушават корените прекалено много, за да не стресирате растението. Изберете саксия с подходящ размер, малко по-голяма от старата (1 до 2 размера). Прекалено голямата саксия може да забави растежа, тъй като корените ще се съсредоточат в запълването на свободното пространство. Това отнема енергия, която иначе би се използвала за растеж на стеблото.

Често срещана грешка сред неопитните градинари е, че след пресаждане на азалията в нова саксия през същата година, започват да я подхранват твърде рано. Не е нужно да я подхранвате поне 6-8 седмици, защото в новата почва има достатъчно хранителни вещества за усвояване. Допълнителното подхранване може да предизвика стрес за растението и да доведе до проблеми. През активната вегетация (пролет и лято) подхранвайте растението веднъж месечно с тор за азалии или такъв с по-ниско съдържание на азот. През зимата, когато растението е в период на покой, спрете подхранването.

Размножаване:

Азалията се размножава по три основни метода: чрез семена, резници и отводки. Всеки от тези методи има своите предимства и недостатъци, затова ще разгледаме всеки един.

Размножаване чрез семена

Този метод се използва основно за селекция и създаване на нови сортове. Семената на азалията покълват бавно, а младите растения често не запазват характеристиките на родителското растение. Покълването може да отнеме няколко седмици до месеци и изисква постоянна влажност и топлина. Въпреки това, методът е полезен за ботаници и професионални селекционери, които искат да експериментират с нови хибриди.

Размножаване чрез резници

Това е най-предпочитаният метод за размножаване на азалия и е подходящ за любители градинари. Чрез резници може да се получи точно копие на майчиното растение. Най-доброто време за вземане на резници е в края на пролетта и началото на лятото. Използват се полуовдървесинени стъбла с дължина 7-10 см. Долните листа се отстраняват, а резниците се засаждат във влажна, добре дренирана почва (смес от торф и перлит). Покрийте ги с найлон или стъкло, за да поддържате висока влажност. Оптималната температура за вкореняване е 18-20°C. Почвата трябва да се поддържа леко влажна, без да се преовлажнява. Вкореняването отнема между един и два месеца, в зависимост от условията и положените грижи. След образуването на добра коренова система, новите растения могат да бъдат засадени в отделни саксии.

Размножаване чрез отводки

Този метод се използва, когато растението е засадено и се отглежда в градината. В домашни условия е много трудно, но не и невъзможно. За успешно вкореняване в саксия са нужни повече опит и познания. Методът е лесен и с висока успеваемост, но отнема повече време в сравнение с размножаването чрез резници. Най-доброто време за прилагането му е пролетта или началото на лятото.

Изберете гъвкава и здрава клонка, която може да се огъне към почвата. Направете лек разрез в долната ѝ част и я прикрепете към земята, като я затиснете с камък или телена скоба. Разрезът трябва да бъде покрит с влажна почва, която трябва да се поддържа влажна през целия период на вкореняване. Нови корени обикновено се формират в рамките на няколко месеца.

След като отводката развие здрава коренова система, може да се отдели от майчиното растение и да се засади в саксия или на постоянно място в градината. Това е най-щадящият метод, тъй като младото растение остава свързано с майчиното, докато не стане напълно самостоятелно.