Булка гъба / Amanita caesarea
Основни характеристики:
Гугла: Млада – полукълбеста, развита – широко дълговидна 8-15см; оранжева, понякога повече в жълто, понякога повече в червено; с набразден ръб, влажна, обикновено без остатъци от общото покривало, в редки случаи с остатъци от него във вид на бели, широки, ъглести плочки; месеста, с лесно обелваща се кожица.
Пластинки: Гъсти, дебели, свободни, широки, с различна дължина, по ръба финолюспести и назъбени, първоначално бледожълти, по-късно яйчножълти.


Споров прах: Бял
Пънче: Бухалковидно, при по-възрастните кухо 8-16х2-3см, с люспици, с широк висящ отпуснат от горната страна фино набразден жълт, а от долната страна бледожълт пръстен; в долната си част пънчето е обвито с голямо бяло, грубо дебелостенно, жилаво, неправилно разкъсано влагалище, остатък от общото покривало.
Месо: Бледожълтеникаво, в сърцевината на пънчето белезникаво, в основата му често бяло, под кожицата на гуглата жълтеникаво, при варене оцветява водата в жълто; доста здраво, почти без миризма с приятен вкус.
Месторастение: В широколистни гори, главно дъбови, от края на Май до Октомври.
Значение: Една от най-красивите и вкусни наши гъби. Отличава се от отровната червена мухоморка по следните белези: при булка гъба цветът на гуглата е оранжев, а при червената мухоморка е огненочервен; цветът на пънчето и пластинките на булката гъба са жълти, а на червената мухоморка – бели; влагалището в основата на пънчето при булката е свободно, а при червената мухоморка – срастнало; булката се среща предимно в дъбови гори, а червената мухоморка в иглолистни.


Литературен източник:
„Диворастящи гъби„
Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева – Димчева 1978г.
Описание:
Булката гъба (Amanita caesarea), известна още като „Цезарова гъба“, е една от най-ценените и търсени ядливи гъби в Европа. Тя принадлежи към семейство Аманитови (Amanitaceae). Това семейство включва различни видове от рода Amanita, който включва както някои от най-опасните отровни гъби, така и изключителни деликатеси. Булката се отличава с привлекателен външен вид и високи кулинарни качества, което я прави любима на гъбарите. Предпочита широколистни гори, като най-често се среща под дъбове, кестени и букови дървета. Тя расте през лятото и есента в райони с топъл и умерен климат. Обикновено се среща поединично или на малки групи.

Кулинарните и качества са високо оценени заради своя деликатен вкус и меко месо. Често се използва в италианската и средиземноморската кухня, където се консумира сурова в салати или сготвена в супи, ризото и различни ястия.
Внимание:
Макар булката гъба да е изключително ценна, важно е да се подхожда с внимание, тъй като тя може да бъде объркана с някои отровни видове от рода Amanita, като например червената мухоморка (Amanita muscaria) или смъртоносната бяла мухоморка (Amanita phalloides). Отличителните черти като жълтите ламели, ярко оранжевата шапка и белия пръстен трябва да бъдат внимателно проверявани. Ако се колебаете или имате дори леки съмнения за тази гъба, недейте да я берете или консумирате с цел вашата безопасност.