Бяла млечница / Lactarius piperatus
(Лютива пиперка)
Основни характеристики:
Гугла: Млада – дъговидно извита, тъпо изгърбена, бързо става фуниeвидна вдлъбната и разпростряна; ръбът отначало завит, под лупа мъхесто заскрежен, после гол, остър и изправен; 5-15см бял или слабо жълтеникава; гола гладка, без зони, никога не е лепкава, матова, често слабо напукана, твърдомесеста.
Пластинки: Бели, накрая жълтеникави, много тесни 2-3 най-много до 5мм широки, много гъсто разположени, вилужни, късо низбягващи.
Споров прах: Бял


Пънче: Централно или слабо ексцентрично, цилиндрично, надолу обикновено малко изтънено, чисто бял или слабо напетнено, голо и гладко или с няколко неправилни ямички, 3-9х1,5-3,5см твърдо и плътно.
Месо: Бяло, по-късно леко жълтее, здраво, твърдо, с изобилен млечен сок, който изтича на бели капки, при нараняване не изменя цвета си, бързо и дълго време силно люти, с приятна миризма; с калиева основа става златистожълто, при засъхване сивозеленикаво.
Месторастение: В широколистни гори, често в големи количества. Среща се от Юни до Септември в топло и сухо време, когато не растат други гъби.
Значение: Ядлива. Приготвя се в саламура или печена със сланина. Сварена както и всички други лютиви млечници, обикновено е горчива


Литературен източник:
„Диворастящи гъби„
Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева – Димчева 1978г.
Описание:
Бялата млечница (Lactarius piperatus), наричана още „Лютива пиперка“, е гъба от семейство Слонови (Russulaceae). Род Lactarius включва около 500 вида гъби по целия свят, като броят на видовете може да варира в зависимост от регионите и таксономичните изследвания. Те се отличават с наличието на млечен сок, който обикновено се отделя при нараняване на ламелите или месото на гъбите. Среща се често в широколистни и смесени гори. Тя е разпространена в Европа и на места в Северна Америка, като обикновено расте в близост до дървета, с които образува микоризни взаимоотношения (симбиотична връзка с корените на дърветата).

Гъбата е известна със своя остър и лютив вкус, който се дължи на веществата в млечния ѝ сок. Поради това бялата млечница не се консумира често прясна, но е популярна в някои кулинарни традиции, където се подлага на термична обработка, накисване или ферментация, за да се намали лютивината. В Източна Европа тя често се осолява или маринова.
Внимание:
Макар да не е отровна, бялата млечница трябва да се консумира с повишено внимание поради лютивината си. Някои хора могат да получат стомашно разстройство, ако тя не е добре обработена. Освен това гъбата може да бъде объркана с други видове млечници, някои от които са по-малко подходящи за консумация. Ако се колебаете или имате дори леки съмнения за тази гъба, недейте да я берете или консумирате с цел вашата безопасност.