Есенa хризантема / Chrysanthemum × morifolium -Krasi-flora.com

Есенa хризантема / Chrysanthemum × morifolium

Описание:

Есенната хризантема (Chrysanthemum × morifolium) е едно от най-обичаните цветя в градините през есента. Тя е многогодишна култура, произхождаща от днешен Китай. По-късно се разпространява и в Япония, където получава особено важно културно значение.

През XVII–XVIII (17ти–18ти) век растението достига и Европа благодарение на мореплаването и търговските връзки. В някои литературни източници може да се срещне с латинското наименование Dendranthema × grandiflorum. Това е по-старо научно име, използвано от ботаниците за определен период, но днес е възприето да се използва Chrysanthemum × morifolium, което е по-популярно и разпознаваемо.

На гръцки „chrysos“ означава „злато“, а „anthemon“ – „цвят“. Така названието подсказва за богатството от багри, в които хризантемата може да се срещне. Сред популярните ѝ наименования в англоезичния свят са „florist’s chrysanthemum“, „garden mum“, „hardy garden mum“ или просто „mum“.

В Япония хризантемата е възприета като символ на дълголетие, щастие и благополучие. Цветето е изобразено върху императорския печат, а всяка година се провежда „Фестивал на хризантемата“, което показва колко дълбоко е вкоренено в традициите и културата на страната.

Ботаническо описание:

Есенната хризантема (Chrysanthemum × morifolium) принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae), което включва и добре познати растения като слънчоглед и маргарита. Родът Chrysanthemum обхваща около 40–50 вида, разпространени главно в Азия и Европа. Освен есенните хризантеми, има и видове, които цъфтят през пролетта и лятото, като Chrysanthemum indicum и Chrysanthemum coronarium. Тези растения се използват както в градините, така и за украса на балкони и дворове, и позволяват цветни акценти почти през цялата година.

Сред по-популярните представители на рода са:

Chrysanthemum indicum – дребноцветен вид, използван в декоративното градинарство и традиционната медицина. Цъфти обикновено през август и септември.
Chrysanthemum coronarium – „коронна хризантема“, отглеждана и за храна в Азия. Цъфти от март до юли.
Chrysanthemum segetum – едногодишен вид, срещан като полско цвете в Средиземноморието. Цъфти от юни до октомври, като предпочита слънчеви места и добре дренирана почва.

Днес от есенната хризантема са създадени хиляди сортове. Те се различават по форма на цветовете, багри и период на цъфтеж. Това голямо разнообразие прави растението едно от най-ценените декоративни растения за градини и букети.

Някои известни сортове Chrysanthemum × morifolium са:

‘Yellow Quill’ – яркожълт, кичест, с полукичести венчелистчета.
‘Sheffield’ – едър, помпонен, с наситено розови цветове.
‘Spider Gold’ – паяковидна форма, златистожълт цвят.
‘Red Spectacle’ – кичест сорт с дълги, извити червени венчелистчета.

Тези сортове се използват широко в градините и за букети, като позволяват разнообразни комбинации от багри и форми през есента.

Коренова система и стъбло

Растението има влакнеста коренова система, която се разпростира плитко в почвата.

Стъблата са изправени, тревисти, твърди и силно разклонени. Височината им варира между 30 и 120 см, според сорта. При високите растения понякога се налага подпиране, тъй като тежките цветове могат да огънат стъблото.

Листа и цветове

Листата са зелени, дълбоко нарязани и леко окосмени. Те са разположени последователно по стъблото и при разтриване отделят характерен аромат.

Цветовете се състоят от множество дребни цветчета, събрани в кошничка. Венчелистчетата могат да бъдат прости, полукичести или кичести. Цветовата гама е широка – от бяло и жълто до розово, червено и пурпурно. Есенната хризантема цъфти обилно през есента, когато повечето други цветя вече са прецъфтели.

Плодове и семена

След цъфтежа се образуват малки сухи плодове – ахении. Семената са дребни, светлокафяви и се разпространяват от вятъра. В практиката обаче често се използва вегетативно размножаване, за да се запазят характеристиките на сортовете.

Отглеждане:

За да расте здраво и да цъфти дълго, растението има няколко прости изисквания. Обича светли места и лека, отцедлива почва. Харесва равномерна влага и редовно подхранване в активния период. Подрязването и умерена зимна защита го поддържат компактно и жизнено.

Светлина и топлина

Най-добре се развива на слънчево до леко засенчено място. Повече светлина означава по-компактни растения и повече цветове. При прекалено сенчести места растенията имат рехав вид и слаб цъфтеж.

Оптималната температура за развитие е между 15 и 25°C. Растението понася краткотрайни застудявания, но не обича силни горещини. За активен растеж и бутонизация (периодът, в който растението образува цветни пъпки) най-подходящи са умерено прохладни температури; продължителните жеги могат да забавят цъфтежа. По отношение на зимуването: „градинските“ хризантеми са по-издръжливи и зимуват на открито в по-топли райони; „флористките“ сортове (отглеждани основно в саксии и за рязан цвят) са по-чувствителни и често не преживяват продължителни студове без защита. Винаги помага дебел мулч и засаждане напролет за добро вкореняване.

Поливане и подхранване

Хризантемите обичат умерена влага. Почвата трябва да се поддържа равномерно влажна, но без задържане на вода, тъй като преовлажняването може да доведе до загниване на корените. Най-добре е да се полива в основата на растението, без да се мокрят листата и цветовете. През горещите летни дни се налага по-често поливане, особено при млади растения и по време на бутонизация и цъфтеж.

За добър растеж и обилен цъфтеж хризантемите имат нужда от редовно подхранване. В началото на вегетацията е подходящ азотен тор, който стимулира развитието на листата и стъблата. По-късно, преди и по време на цъфтеж, се препоръчват фосфорни и калиеви торове – те укрепват растенията и подобряват качеството на цветовете. Подхранването може да се извършва на всеки 2–3 седмици с течен или гранулиран тор.

Подходящи почви

Хризантемите предпочитат леки, добре дренирани почви, богати на хранителни вещества. Най-добре се развиват в почви със слабо кисела до неутрална реакция (pH 6.0–7.0). Глинестите и тежки почви задържат прекалено много вода и могат да доведат до загниване на корените, затова при тях е добре да се добави пясък или перлит за подобряване на структурата.

При засаждане е полезно към почвата да се внесе компост или добре разложен оборски тор, които осигуряват хранителни вещества и подобряват влагозадържането. Важно е почвата да бъде рохкава, за да позволява добро развитие на кореновата система.

Други грижи

За да бъдат растенията по-компактни и да образуват повече цветове, върховете на младите стъбла се прищипват в началото на лятото. Това стимулира разклоняването и води до по-богат и равномерен цъфтеж. Прецъфтелите цветове е добре да се премахват, за да не изтощават растението и да се насърчи образуването на нови пъпки.

След приключване на цъфтежа стъблата се изрязват на височина около 10–15 см. Растенията се покриват с мулч от листа, слама или иглички, за да се предпазят корените от измръзване. В по-студени райони е препоръчително растенията да се извадят и да се съхранят на защитено място до пролетта.

При сортовете с едри и кичести цветове често е необходимо подпирането на стъблата с колчета или обръчи. Това предпазва растенията от пречупване при силен вятър или дъжд и поддържа красивия им декоративен вид.

Отглеждане в саксия:

Освен в градината, есенната хризантема може успешно да се отглежда и в саксии. Това е удобно решение за балкони, тераси или по-малки дворове. При отглеждането в съдове условията се различават леко от тези на открито.

Почва и съдове

За хризантемите са подходящи широки и не много дълбоки съдове с дренажни отвори. Почвата трябва да е лека, рохкава и добре дренирана, като най-добра е смес от градинска почва, торф и пясък. Така се осигурява стабилен растеж и обилен цъфтеж.

Грижи в саксия

В сравнение с градинските насаждения растенията в саксии изсъхват значително по-бързо. Затова поливането трябва да е по-често, като се внимава почвата да не пресъхва напълно. Подхранването с течен тор за цъфтящи растения е препоръчително веднъж на всеки 2 седмици през периода на цъфтеж.

В студени райони саксийните хризантеми е добре да се приберат на защитено, хладно и светло място. Ако останат навън, саксията трябва да е добре изолирана, а растението покрито с дебел мулч.

За по-компактна и красива форма върховете на леторастите могат да се прищипват. След прецъфтяване надземната част се изрязва ниско, което подпомага развитието на нови леторасти напролет.

Размножаване:

Есенната хризантема (Chrysanthemum × morifolium) може да се размножава по няколко начина – чрез резници, разделяне на туфи и по-рядко чрез семена. Най-добри резултати за любители градинари се получават при вкореняване на резници или разделяне на туфи – методи лесни, сигурни и подходящи за домашни условия. Най-надеждни са вегетативните методи, защото запазват сортовите качества на растението.

Размножаване чрез резници

Това е най-популярният начин. През пролетта (април–май) се взимат млади, но вече леко вдървесинени резници с дължина около 8–10 см. Засаждат се във влажен и лек субстрат (смес от пясък и градинска почва) и се държат на светло, но не под пряко слънце. Вкореняването обикновено става за 3–4 седмици.

Размножаване чрез разделяне на туфи

Подходящо е за по-стари растения, които са образували плътни туфи. Рано напролет туфата се изкопава и внимателно се разделя на няколко части с корени и леторасти. Всяка част се засажда отново и се полива обилно. Така растенията подмладяват и цъфтят по-обилно.

Размножаване чрез семена

Използва се по-рядко, тъй като семенното размножаване не запазва качествата на сортовете. Подходящо е предимно за дребноцветни и ботанически видове. Семената се сеят напролет в плитки сандъчета или директно на открито след преминаване на студовете