Зелен лимон (Лайм) / Citrus aurantifolia

Описание:

Зеленият лимон, по-известен като лайм, произхожда от Югоизточна Азия, където е бил част от културния и кулинарния живот на местните народи в продължение на векове. От там той се разпространява по търговските маршрути към Индия и Персия (днешен Иран), а по-късно достига до Близкия изток, Северна Африка и Европа.

През X-ти век (10-ти век) арабските търговци пренасят лайма в Средиземноморието, където той започва да се отглежда в по-широк мащаб. С откриването на Новия свят през XV-XVI век (15-16- ти век) европейските изследователи и моряци разпространяват лайма в Карибския басейн и Централна Америка. Лаймът придобива ключова роля за предотвратяване на скорбут сред британските моряци през XVIII век (18-ти век), заради високото си съдържание на витамин С. Това го прави ценен не само като храна, но и като медицински продукт.

Lime Ai

Скорбутът е заболяване, причинено от недостиг на витамин С (аскорбинова киселина) в организма. Симптоми: умора и слабост, кървене и възпаление на венците, лесни натъртвания и кръвоизливи, болки в ставите и мускулите, загуба на зъби, ако заболяването прогресира.

   Лаймът (Citrus aurantifolia) принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae), известно с ароматните си растения и богатото разнообразие от цитрусови плодове. Родът Citrus включва над 15 вида цитруси, които са от съществено значение за селското стопанство и кулинарията. Сред най-популярните представители на този род са лимонът (Citrus limon), портокалът (Citrus sinensis), мандарината (Citrus reticulata), грейпфрутът (Citrus paradisi) и помелото (Citrus maxima).

Ботаническо описание:

   Лаймът има добре развита, плитка коренова система, която се разклонява в широк радиус около основата на растението. Корените са месести и предимно влакнести, което позволява на растението да абсорбира добре водата и хранителните вещества от повърхностния слой на почвата. Те са чувствителни на застой на вода, затова се препоръчва отглеждането му в добре дренирани почви.

   Стъблото на лайма е дървесно, с характерна светлозелена кора, която с времето става кафява и груба. При младите растения стъблото е по-гъвкаво и зелено, като може да бъде с тръни, които се намират по дължината на стъблото и клоните. Възрастните растения формират малки, но силни клонки, които разклоняват растението в храстовидна форма, с височина обикновено до 3-5 метра, в зависимост от сорта и условията на отглеждане.

   Листата на лайма са лъскави, зелени с къси Листните дръжки и яйцевидно-овална форма, с остър връх и леко заоблена основа. Те са разположени последователно по стъблото и имат характерен цитрусов аромат. На Дължината им варира между 4-8 см, а широчината – между 2-4 см.

Зелен лимон (Лайм) - Citrus aurantifolia
Зелен лимон (Лайм) - Citrus aurantifolia3

   Цветове и плодове:

   Цветовете са бели или кремави с приятен аромат, събрани в гроздовидни съцветия или по единично в пазвите на листата. Те са двуполови, състоящи се от 3-5 сраснали чашелистчета и 4-8 месести венчелистчета, с един горен многогнезден плодник, наподобяващ стъбълце. Тичинките са многобройни, сраснали по 2-3 в групи.

   Плодът на лайма е многогнездна ягода, характерна за цитрусовите растения. Формата му е сферична или леко овална, а размерите варират от 3 до 6 см в диаметър в зависимост от сорта.

Кората на плода е гладка, зелена или жълтеникава, когато плодът е напълно узрял. Тя се състои от два основни слоя:

  • Флаведо – външният оцветен слой, богат на етерични масла, които придават типичния аромат на лайма. Той е тънък, но здрав и устойчив.
  • Албедо – вътрешният бял слой, който е гъбест и съдържа съединения на пектина. При лайма този слой е сравнително тънък и добре прилепнал към сочната вътрешност на плода.

Месестата част на плода е разделена на 8-10 сегмента, известни като дялове. Всеки дял е изпълнен със сочни торбички, съдържащи кисел сок, богат на витамин С и други биоактивни вещества. Сокът на лайма е ароматен, с характерен кисел вкус, и е основен компонент в много кулинарни и лечебни рецепти.

Семената се срещат в някои сортове, но в съвременните културни сортове често отсъстват Ако са налични, те са малки, яйцевидни и кремаво бели на цвят.

Плодът е подходящ за консумация както в прясно състояние, така и за преработка – изцеждане на сок, използване на кората за ароматизиране и консервиране. Лаймът е високо ценен в кулинарията, козметиката и медицината заради уникалните си качества.

Зелен лимон (Лайм) - Citrus aurantifolia2

Отглеждане:

   Зеленият лимон не се различава кой знае колко по отношение на отглеждането от съименника си — жълтия лимон. Затова в описанието ще обърнем внимание на това как да се отглежда в домашни условия (в саксия).

   Лаймът е светлолюбиво растение, което изисква обилна светлина за здрав растеж и плододаване. Най-добре се развива при пряка слънчева светлина в продължение на 6-8 часа дневно. Въпреки това, през лятото (юни-юли месец) можете да го преместите на място с рехава сянка. При недостатъчна светлина растението се изтегля, листата избледняват, а цъфтежът и плододаването намаляват. През зимата е препоръчително да бъде разположено близо до южен или западен прозорец.

Температура

   Температурният режим е от решаващо значение за успешното отглеждане на цитрусовото растение. През лятото оптималната температура е между 25-30°C. Растението се чувства добре при топли условия, като може да бъде изнесено на балкон или в градина, стига да се предпазва от силни ветрове. През зимата лаймът преминава в период на относителен покой и предпочита по-ниски температури между 12-15°C. Този температурен спад е важен за стимулиране на бъдещия цъфтеж. Важно е лаймът да бъде предпазен от резки температурни промени и студ, тъй като температури под 5°C могат да повредят листата и кореновата система.

Кога да изнесем лайма на двора:

   Лаймът е топлолюбиво растение и изисква стабилни температури, за да бъде изнесен на открито. Подходящото време е през пролетта, когато отминат късните пролетни слани, а нощните температури надхвърлят 12-15°C. Обикновено това е в края на април или началото на май, в зависимост от климата във вашия регион. Първите 7-10 дни поставяйте растението на полусянка, за да се адаптира към по-силната слънчева светлина и да избегнете изгаряне на листата. След това постепенно го преместете на пълно слънце. Естествено, прибирането става с настъпването на есента и започването на есенните слани, когато температурите паднат под 12°C. Обикновено това е в края на септември или началото на октомври.

Lime plant - Ai

Поливане

   Поливането е моментът, в който много любители градинари допускат грешки и растенията загиват, особено при преполиване. За начало ще започнем с това как е правилно да полеете цитрусовото растение.

През активния период на вегетация (пролет и лято) поливането трябва да бъде редовно и обилно, като почвата се поддържа леко влажна, но не подгизнала. Поливането се извършва, когато горният слой на почвата (около 2-3 см) започне да изсъхва. В периода на покой (зима) поливането се намалява значително, като се осигурява минимална влага, за да не изсъхне почвата напълно.

Симптоми при неправилно поливане:

  • Липса на вода: Листата започват да увяхват, свиват се или придобиват жълтеникав оттенък. Цветовете и плодовете могат да окапят.
  • Прекомерно поливане: Листата пожълтяват, корените започват да загниват, а растението може да стане податливо на гъбични заболявания.
  • Друг симптом, който можете да забележите при прекомерно поливане, е когато от връхните клонки към основата на стеблото започват да почерняват и в последствие изсъхват. Ако бъде забелязано навреме, спрете поливането. С времето, при правилно отглеждане, нещата ще се нормализират и растението ще започне да се развива здравословно.

За да се избегнат проблеми, лаймът трябва да се отглежда в добре дренирана почва, която позволява излишната вода да се оттича. Подходящата саксия с дренажни отвори също е задължителна за вътрешно отглеждане.

Резитба и оформяне на короната

Резитбата и оформянето на короната, стимулиране на цъфтежа и поддържане на здравето на растението. Подходящо време е в началото на пролетта (март-април), преди началото на активната вегетация. По това време растението е в покой, което минимизира стреса и позволява по-бързо възстановяване. Целта е да се премахнат слабите, болни или счупени клони и да се поддържа добре вентилирана и равномерно осветена корона. Изрязват се и клоните, които растат навътре или пресичат други. През активния сезон (лято) може да се направи лека корекция, ако се появят издънки или клонки, които не се развиват правилно.

Пресаждане и подхранване

   Пресаждането е важно за осигуряване на здравословна среда за растежа на корените и поддържане на силно растение. Най-доброто време за пресаждане е през пролетта (март-април), когато растението започва активния си растеж. Новата саксия трябва да бъде с 2-4 см по-голяма в диаметър от предишната. Задължително трябва да има дренажни отвори, за да се избегне задържане на вода. Подходящата почвена смес се състои от градинска почва или универсална смеска, добре угнил оборски тор и пясък или перлит за дренаж в съотношение 2:1:1.

   Когато лаймът е пресаден в нова саксия, първото подхранване трябва да се извърши след около 2 месеца (6-8 седмици). Причината за това е новата почва, която е богата на хранителни вещества, и е достатъчно растението да се поддържа. Друга причина е стресът, който растението изпитва. Неговата коренова система се нуждае от време да се адаптира и възстанови в новата среда. Подхранването твърде рано може да причини изгаряне или да допринесе за ненужен стрес.

   Ако през пролетта не сте извършили пресаждане, можете да започнете с подхранването през активната вегетация (пролетта и лятото). Подхранването се извършва на всеки 2-3 седмици с торове, богати на азот (N), фосфор (P) и калий (K), за да се стимулира растежът и цъфтежът. Препоръчва се използването на специализирани торове за цитрусови растения. В периода на покой (есента и зимата) подхранването се намалява до веднъж месечно или изцяло се прекратява, особено ако растението е на по-хладно място.

Lime - Ai2

Цъфтеж и опрашване

   Лаймът обикновено цъфти през пролетта и началото на лятото, но при добри грижи и подходящи условия може да цъфти няколко пъти в годината, особено ако се отглежда в контролирана среда (например в домашни условия). Той е самоопрашващо се растение, което означава, че не е задължително да разчитате на външни опрашители (като пчели и други насекоми). Въпреки това, за постигане на висок процент опрашени цветчета, можете да подпомогнете процеса. По време на цъфтежа доближете се до растението и, използвайки един от пръстите си, започнете леко да потупвате тичинките на цветовете. По този начин прашецът ще полепне по пръста ви, а след това, с потупване върху друго цветче, той ще попадне върху „близалцето“ на плодника.

   Същата методика за ръчно опрашване е описана в по-стари литературни източници, но с използване на памук. Установено е обаче, че памукът задържа твърде много прашец, който не попада върху „близалцето“ за това тази практика не е препоръчителна.

Rooting through cutting - AI

Щитоносни въшки (Coccoidea): Разпознаване и контрол

   Щитоносните въшки (Coccoidea) са едни от най-често срещаните вредители по лайма. Те се хранят със сока на растението, като се прикрепят към листата, стъблата или плодовете. Това води до отслабване на растението, деформация на листата и плодовете и влошаване на общото му състояние.

Как да ги разпознаем?

Щитоносните въшки са малки насекоми, които имат твърда, подобна на щит обвивка, предпазваща ги от външни влияния. Те често изглеждат като малки, кафяви или белезникави подутини, прикрепени към растението. Присъствието им може да бъде съпроводено с лепкав секрет (медена роса), който привлича мравки (Formicidae) и може да доведе до развитие на черна саждиста плесен.

Как да се борим с тях?

  1. Механично отстраняване:
    Ако заразяването е в начален стадий, можете внимателно да изчистите щитоносните въшки с влажна кърпа или памучен тампон, напоен с разтвор от сапунена вода или спирт (1:1 с вода).
  2. Използване на инсектициди:
    При по-сериозно заразяване може да се наложи използването на специализирани препарати за борба с щитоносни въшки, като системни инсектициди или масло от нийм. Важно е да спазвате указанията на опаковката, за да избегнете увреждане на растението.
  3. Превенция:
    • Поддържайте растението здраво и силно чрез редовно поливане, подхранване и добра светлина. Здравите растения са по-устойчиви на вредители.
    • Проверявайте редовно листата и стъблата за признаци на заразяване, особено ако растението е било на открито.
  4. Биологичен контрол:
    Можете да насърчите присъствието на естествени врагове на щитоносните въшки, като калинки (Coccinellidae) или паразитни оси (Hymenoptera: Chalcidoidea), ако отглеждате растението в градина.

Последствия от щитоносните въшки

Ако не се вземат мерки, щитоносните въшки могат значително да отслабят растението, което ще се отрази на качеството и количеството на плодовете. Навременното разпознаване и борба с тях е ключът към запазване на здравето на вашия лайм.

Coccoidea and Formicidae

Източник на снимката: canberra.naturemapr.org

Coccoidea

Източник на снимката: serbajadi.com

Размножаване:

Лаймът (Citrus aurantifolia) може да се размножава чрез няколко метода, които включват засаждане на семена, присаждане и вегетативно размножаване. Всеки от тези методи има своите предимства и ограничения, което позволява на градинарите да изберат най-подходящия според целите си и условията за отглеждане. Размножаването на лайма е ключов процес за създаване на здрави растения, които дават обилна реколта и са устойчиви на неблагоприятни условия.

Размножаване чрез семена

Семенният метод за размножаване на лайма (Citrus aurantifolia) е един от най-лесните и достъпни начини за създаване на нови растения, особено за начинаещи градинари. Семената се взимат от добре узрели плодове, след което се почистват внимателно от остатъци от плодово месо. Не е задължително, но за по-добро покълване е препоръчително семената да се накиснат във вода за 12-24 часа преди засаждане.

Засаждането се извършва в лека и добре дренирана почвена смес, която може да съдържа торф и пясък, като семената се поставят на дълбочина около 1-2 см. Съдовете със засадените семена се държат на светло място при температура между 22-25°C. При правилни грижи първите покълнали растения обикновено се появяват след 2-4 седмици.

Макар семенното размножаване да е лесно и достъпно, растенията, отгледани от семена, често не запазват напълно характеристиките на родителския сорт. Освен това, такива растения започват да плододават значително по-късно – след 4-6 години. За да се запазят желаните качества на сорта, семеначетата често се облагородяват (присаждат). Това прави метода подходящ основно за експериментиране или за декоративни цели.

green lemons - AI

Размножаване чрез присаждане

   Присаждането е специализиран метод за размножаване, който позволява на градинарите да изберат желания сорт. Този метод е естествено продължение на семенното размножаване, тъй като растенията, получени от семена, не запазват автентичността на сорта. Освен това присаждането значително намалява времето за плододаване – приблизително наполовина. Обикновено се извършва, когато растенията са във фаза на активна вегетация. Това може да се случи през два основни периода в годината. Първият е през пролетта, когато се използва присаждане на калем (будна пъпка). Вторият подходящ период е през лятото, когато се извършва присаждане на пъпка (спяща пъпка).

За да се осигури добро прихващане между подложката (семеначето или дивата част) и питомника (калемът или пъпката на желания сорт), е необходимо растението да бъде в състояние на активно сокодвижение. Това гарантира, че тъканите на подложката и питомника ще се съединят правилно и ще започнат да функционират като едно цяло.

Вегетативно размножаване

   Вегетативното размножаване е ефективен и популярен метод за отглеждане на лайм, който запазва сортовите характеристики на майчиното растение. При този подход не се използват семена, а части от растението, като стъблени резници или клони. Това осигурява по-бърз растеж и съкращава времето за плододаване в сравнение със семенното размножаване.

   Вкореняване на резници:
   Вкореняването на резници е директен метод, при който стъблени резници, взети от здраво растение, се поставят в почвена смес или в подходящ субстрат. За успех са необходими висока влажност и оптимална температура (между 20–25°C). Този метод е лесен, но изисква внимателно поддържане на условията, за да се избегне изсушаване или загниване на резниците.

   Въздушни отводки:
   При този метод клоните на растението се обработват директно на място, за да образуват корени, без да се отделят от майчиното растение. Обикновено кората на клона се премахва в малка област, която се обвива с влажен мъх или торф и се запечатва в пластмасово фолио. След като корените се формират, клонът се отрязва и се засажда в почва.

Citrus pollination - Ai

Галерия: