Казанлъшка роза / Rosa damascena
(Roza kazanlika)
Описание:
Казанлъшка роза е етерично маслена култура. Тя има изключително високо качество на розово масло, което се получава след преработката на розовия цвят. Казанлъшката роза или известна още като Roza kazanlika има фин и дълготраен аромат. Освен за масло в миналото розата се е използвала за производство на вино, оцет, чай и лекарства.
В народната медицина цветовете на розата са се използвали като слабително средство, а в хомеопатията – против сенна хрема.
Етеричното масло, което се съдържа в казанлъшката роза е от 0,03 до 0,05% от един килограм розово масло можем да получим 1900 – 3100kg. цветове (Това количество можем да го постигнем при наличие на 10 Дка. Розово насаждение). В зависимост от начина на извличане на розовите цветове се получава Розово масло, розов конкрет, розово абсолю, розова вода.

Розово масло: съдържа много съставки, разпределени в две основни групи
*Еленоптен (летлива част на маслото) Основната част на маслото. Тя съдържа най-много цотронелол а също гераниол и нерол.
*Стеароптен (разтворен в елеоптена) Заема по малък дял (15-23%) от състава на етеричното масло. Съдържа основно ейкозен. На него се дължат фиксиращите свойства на българското розово масло и балансиращата му функция в парфюмерийните композиции.
Българското розово масло има жълт цвят със зеленикав оттенък и силен аромат.

Казанлъшката роза е от семейство Розоцветни (Rosaceae). Развива мощна коренова система, която може да достигне до 200-500см. дълбочина. Стъблото на розовия храст се формира от 10-15 основни стъбла достигащи до 200-250m. Както и от множество странични разклонения. Листата са сложни, текоперести, съставени от 5-7 листни петури. Върху общата листна дръжка. Формата на листата е овална до яйцевидна със закръглена основа. Листата окапват с настъпване на зимните студове. Цветовете на Казанлъшката роза са събрани в метообразно съцветие с 4-5 цвята. Всеки цвят има 5 чашелистчета, които заедно с цветната дръжка са покрити с меки шипчета и смолоносни жилки. Плодът при Roza kazanlika е лъжлив и се нарича шипка. Формата му е продълговато-яйцевидна, с остра основа. Плодовете съдържат относително малко месеста част. Покрити са с твърда белезникава обвивка, богата на витамин „C“.

Отглеждане:
Избор на място за създаване на ново насаждение: При избора на подходящо място, на което ще засеем розовото насаждение трябва да знаем, че теренът ще бъде зает за около 30 години с рози. Трябва да се наблюдават и биологичните изисквания на културата (дали теренът е подходящ за нейното отглеждане). Подходящо площи за отглеждане са добре огрявани от слънцето, защитени от въздушни течения и в близост до населени места и дестелерии.
Подготовка на почвата: Подготовката на почвата започва 1 година преди засяване на розовото насаждение. Първото мероприятие, което трябва да се направи е да се почисти площта от дървета и храсти. След това ако е нужно да се подравни терена и да се направи едно риголване с плуг риголвач на около 50см. Ако теренът е стръмен с цел предпазване почвата от ерозия се предпочита дълбока оран.
Торене: Казанлъшката роза реагира отзивчиво на торене. Най-голяма е нуждата от азотното торене. При недостиг на азот растението жълтее цветовете са дребни. Фосфорното торене се оказва благоприятно за формирането на цветовете и влияе положително върху качеството на етеричното масло.

Грижи за младите розови насаждения: След засаждането на младите розички на постоянно място, първата им грижа е да се почистват от плевелната растителност и подържане на рохкава почва. След това, когато летораслите се разклонят те се пензират (прекършват). Това се прави когато стигнат 4-5 лист с цел да се разклони. Пензирането се извършва поне 2-3 пъти. В краят на месец Юни растенията се окопават както ръчно (с мотики в редовете) така и механизирано (в междуредията). С първото окопаване можем да внесем около 10-15кг./дка амониева силитра. При чести засушавания е препоръчително 1-2 поливки. Извършва се гравитачно поливане. Последното мероприятие, което се извършва през първата година е загърляне на розите. То се прави с цел да се намали температурната амплитуда около пъпките и те да се развият като вегетативни. Ако останат открити се образуват къси цветоносни клонки, които забавят развитието на храста и се отразява негативно.
Грижи за цветодаващите розови насаждения:
Грижите полагани през втората година са насочени към стимулиране на репродуктивните органи (цветове). Основните мероприятия са почистване, резитба, обработка на почвата, торене, напояване и подмладяване.
Резитбата започва преди началото на сакодвижението. Отстраняват се измръзналите, сухи и болни растения. При по стари насаждения се отстраняват клонките, които са започнали или са се развили на вътре в розовия храст. Резитба може да има и след розобера. Тя води за буйно развитие и довежда до повишаване на добивите през следващата година.

Обработката на почвата е важна за водния, въздушния и хранителния режим на растението. За предпочитане е да се направят няколко обработки (преди и след цъфтеж), както в редът така и в междуредието.
Казанлъшката роза е отзивчива на торене, както с минерални торове така и с органични (оборски тор). Оборския тор се внася ежегодно 1-2 t/dka. А органичните също могат всяка година или през 2-3 но в по големи количества 4-6t/dka.
Много от насажденията на Казанлъшката роза не се напояват и се разчита на нейната сухоустойчивост. Но ако има такива условия за напояване може да се направи вегетационна поливка. Критичните моменти, когато розата има най-голяма нужда от вода са във фаза бутонизация и цъфтеж.
Подмладяването е мероприятие, което се извършва веднъж на 8-10 години. Целта му е да повиши неговата жизненост, удължаване на живота, както и неговата продуктивност. Храстите се изрязват почти до почвата в периода на покой късно на есен. Подмладяване може да се направи и измръзване на розовия храст, също така повреди от градушки или други причинители. След изрязването през пролетта от кореновата шийка се развиват млади леторасти.

Прибиране (Розобер): Цъфтежа на розобера е около един месец (от средата на Май до средата на Юни). Влияние оказват, както температурата така и валежите. В България важно значение за розобера е етеричното масло. За високото му съдържание е нужна ниска температура и висока влажност. Затова розобера започва рано сутрин в 5:00 и приключва в 6:00 до 7:00 а при по хладни дни може и до по късно към 9:00 до 10:00 часа. Набрания розов цвят по късно съдържа по-малко етерично масло в него.

Размножаване:
Казанлъшката роза се размножава чрез вкореняване на резници. За целта се използват насаждения от 4 до 10 години. Резниците се нарязват на дължина 20-35см.
Вертикални засаждане: Ризниците се засаждат на разстояния 10-12см и дълбочина 15-20см. и се покриват с 4-5см. почва над връхния отрез.
Хоризонтално засаждане: Резниците се полагат един до друг в бразди на дълбочина 10-12см. След около една година се изваждат, сегментират и се използват за създаване на нови насаждения.

Литература:
„Растениевъдство“ доц. Д-р Ж. Терзиев, доц. Д-р Х. Янчева, доц. Д-р И. Янчев, доц. Д-р Т. Георгиева. доц. Д-р Б. Янков, доц. Д-р Р. Иванова, доц. Д-р. И. Димитров, доц. Д-р Т. Колев.