Кампсис / Campsis radicans

(Текома)

Описание:

   Кампсис (Campsis radicans), познат още като текома, е впечатляващо увивно растение, което пленява със своите големи, ярки цветове. Произхожда от Северна Америка, където расте в естествена среда по крайречни зони и слънчеви склонове. Това е многогодишно, листопадно катерливо растение, което се захваща за опори чрез въздушни коренчета. Благодарение на тази особеност, кампсисът лесно се изкачва по стени, огради и дървени конструкции, придавайки им екзотичен облик.

Цъфтящи ярко оранжеви фуниевидни цветове на текома (Campsis radicans) сред тъмнозелени листа.

  Името Campsis произлиза от гръцката дума kampe, която означава „огъване“ или „извивка“, вероятно свързано със способността на растението да се увива около опори. Видовото название radicans в превод от латински означава „вкореняващ се“, което подсказва начина му на разрастване чрез коренови издънки. Кампсисът е пренесен в Европа още през 17-ти век от английски и френски ботаници. Благодарение на своята адаптивност, той бързо се разпространява из паркове и ботанически градини из цяла Европа.

   Днес е сред предпочитаните увивни растения в ландшафтния дизайн, както от професионалисти, така и от любители градинари. Особено популярен е за озеленяване на фасади, огради, перголи и арки, тъй като с времето образува плътна зелена стена, покрита с цветове през лятото.

Символика и други наименования

В различни страни кампсисът е известен с имена като „тромпетно цвете“ (Trumpet vine), „американска текома“ и „тромпетен жасмин“. У нас често се среща като текома, макар това име да се отнася и за други родствени видове. В символиката на някои култури кампсисът се свързва с изобилие и страст, благодарение на буйния си растеж и ярките червено-оранжеви цветове. Кампсисът е силно привлекателен за пчели и пеперуди, което го прави подходящ за екологични градини. В естествения си ареал служи за храна на колибрита, които се хранят с нектара му. Макар да не ухае силно, цветовете му създават истински фокус в градината, особено през юли и август.

Пчела се приближава към цвят на текома (Campsis radicans) – медоносно и декоративно растение с атрактивни оранжеви цветове.

Ботаническо описание:

   Кампсисът принадлежи към семейство Бигнониеви (Bignoniaceae) – група растения, в която влизат предимно красиви, декоративни увивни и дървовидни видове от по-топлите части на света. Част е от рода Campsis, в който влизат около два до три вида, най-популярен от които е Campsis radicans – разпространен в много градини и известен у нас и като текома.

   Друг често срещан представител е Campsis grandiflora, наричан китайски кампсис, с по-едри, но по-деликатни на студ цветове. Съществува и междинен хибрид – Campsis × tagliabuana („Madame Galen“), който съчетава устойчивостта на американския с декоративните качества на китайския кампсис. Тези растения са обичани в декоративното градинарство и често красят фасади, арки и перголи.

Коренова система и стъбло

   Кампсисът има добре развита коренова система, която се разпространява плитко, но на голяма площ. Формира множество коренови издънки, които улесняват растението да се разрасне странично и да се самовъзобновява.

   Стъблата са здрави, дървесни и силно разклонени. С възрастта се вдървесиняват и могат да достигнат дължина до 10–12 метра при подходящи условия. По тях се развиват въздушни коренчета, които му позволяват да се прикрепя към различни повърхности – стени, огради, дървени подпори.

Листа и цветове

   Листата на кампсиса са сложни, перести и се състоят от 5 до 11 листчета с овална форма и назъбен ръб. Цветът им е наситено зелен, а разположението – срещуположно. Те образуват гъста зелена маса, която е декоративна през целия вегетационен период. 

Ботаническа илюстрация на текома (Campsis radicans) – изправено стъбло с перести листа, оранжеви фуниевидни цветове и добре развити корени.

   Цветовете са най-атрактивната част на растението – тръбести, с форма на тромпет, дълги около 7–9 см, в ярко оранжеви, червени или керемидени нюанси. Цъфтежът продължава от юли до септември, като цветовете се появяват на върха на новите леторасти. Макар и да не ухаят силно, са силно привлекателни за пчели, пеперуди и други насекоми.

Плодове и семена

   Плодът на кампсиса е продълговата шушулка, с дължина до 15 см, която узрява през есента. Вътре се намират многобройни плоски, крилати семена. При узряване шушулката се разпуква, а семената се разнасят чрез вятъра. Така растението се саморазпространява, често появявайки се на нови места дори без допълнително засаждане.

Отглеждане:

   Кампсисът е сравнително лесен за отглеждане, стига да се избере подходящо място и да се осигурят минимални грижи. Растението е подходящо за засаждане в дворове, по огради, арки и стени, където може да се развива свободно. За да цъфти обилно и да покаже цялата си декоративна стойност, е важно да бъде изложено на подходяща светлина и топлина.

Светлина и температура

   Кампсисът предпочита слънчево изложение и се развива най-добре на място, огряно от пряка слънчева светлина през по-голямата част от деня. В полусенчести зони растежът му остава добър, но цъфтежът значително намалява.

   Това е топлолюбиво растение, което понася високи летни температури без проблем. През зимата възрастните екземпляри издържат до около -20°C, но младите растения трябва да се защитят с мулч или друг зимен покрив. Най-добре се чувства в райони с мека зима и дълго, топло лято.

Катереща се текома (Campsis radicans) с фуниевидни оранжеви цветове, изкачваща се по дървена решетка, прикрепена към фасадата на къща с прозорец.

Поливане и подхранване

   След вкореняване кампсисът понася засушаване, но за да се развива добре, е необходимо умерено поливане. През лятото се полива веднъж до два пъти седмично, в зависимост от температурата и вида на почвата. Почвата трябва да изсъхва леко между две поливания. Важно е да няма задържане на вода, тъй като това може да доведе до загниване на корените.

   Подхранване се извършва през пролетта и началото на лятото – първо с органичен или комбиниран тор, а след това с тор, богат на фосфор, който подпомага образуването на цветове. Торене с високо съдържание на азот не се препоръчва, защото насърчава растежа на листна маса за сметка на цветовете.

Подходяща почва

   През лятото се полива веднъж до два пъти седмично, в зависимост от температурата и вида на почвата. Почвата трябва да изсъхне в горния почвен слой (на дълбочина около 3–5 см), преди да се полее отново. Важно е да няма задържане на вода, тъй като това може да доведе до загниване на корените. 

„Фуниевидни жълто-оранжеви цветове на текома (Campsis radicans), издигащи се сред зелени листа към синьо небе с облаци.“

Други грижи

   Резитбата е основна грижа при отглеждането на кампсис. Извършва се в края на зимата или началото на пролетта, преди началото на новия растеж. Така се премахват изсъхналите, слаби или сгъстени клони, и се стимулира по-обилен цъфтеж. През сезона може да се прави и оформяща резитба, за да се ограничи разрастването.

   Препоръчително е да се почистват прецъфтелите цветове, за да се удължи цъфтежният период. Кампсисът е устойчив на повечето болести и вредители, но при неблагоприятни условия могат да се появят листни въшки или брашнеста мана. Добрата циркулация на въздух и умерената влажност помагат за превенция. За зимата, особено в студени райони, е добре растението да се мулчира около основата.

Размножаване:

   Кампсисът е многогодишно увивно растение, което се размножава сравнително лесно и по няколко различни начина. Най-често това става чрез резници, но може да се използват също семена или разделяне на вкоренени издънки от основното растение. Всеки метод има своите предимства в зависимост от сезона и целта на размножаване.

Фуниевидни оранжево-червени цветове на текома (Campsis radicans) в близък план, с видими плодни капсули и млади пъпки на фона на дървена ограда.

Размножаване чрез резници

   Това е най-надеждният и бърз метод за размножаване на кампсис. Резници се вземат в началото на лятото, когато растението е в активен растеж. Избират се здрави, полуодървесинени клонки с дължина около 10–15 см. Всеки резник трябва да има поне две възли и няколко листа. Долните листа се отстраняват, а основата на резника може да се потопи в вкоренителен прах. Засаждат се в саксии с рохкава, влажна почва и се покриват с прозрачен капак или найлонов плик, за да се поддържа висока влажност. Саксиите се поставят на светло, но не на пряко слънце. Вкореняването отнема около 4 до 6 седмици. След това младите растения се разсаждат на постоянно място.

Размножаване чрез семена

   Семената на кампсис узряват в дълги шушулковидни плодове, които се образуват след цъфтежа. След събиране семената трябва да се изсушат добре и да се съхраняват на сухо място до пролетта. Засаждането се прави през март–април в плитки съдове с лека почвена смес. Семената се покриват с тънък слой почва и се поддържа постоянна влага. Покълването може да отнеме между 2 и 4 седмици. Размножаването чрез семена не винаги запазва напълно характеристиките на майчиното растение и изисква повече време до първи цъфтеж – обикновено няколко години.

Жълт цвят на текома (Campsis radicans) в близък план, заснет отдолу към небето, с ясно видими фуниевидни цветове и зелени листа.

Размножаване чрез вкоренени издънки

   Кампсисът образува подземни издънки, които излизат на повърхността на разстояние от основното растение. Тези издънки често се вкореняват самостоятелно. През есента или ранна пролет може внимателно да се откопае такава издънка заедно с част от корена ѝ и да се пресади. Това е лесен и ефективен начин за получаване на ново растение, което запазва всички характеристики на оригинала.

Галерия