Ливадна печурка / Agaricus arvensis
Основни характеристики:
Гугла: Млада – яйцевидна, по-късно полукълбета със завит ръб, развита – широко дъговидна с изправен ръб, 3-15см. бяла, гладка, гола, суха, лъскава, при натиск се оцветява слабо жълто.
Пластинки: Свободни, белезникави, по-късно сиворозови, старите червено кафяви.
Споров прах: Червенокафяв.
Пънче: Цилиндрично, задебелено в основата, 6-15 x 1- 2,5 см. отначало плътно, по-късно с тясна празнина, бяло,гладко, при натиск жълтее, с бял ципест пръстен.


Месо: Нежно, бяло, при нараняване не променя цвета си, само при стари плодни тела става жълто; с приятен вкус и миризма на анасон.
Месторастение: По ливади, паркове и гори, от Май до Октомври.
Значение: Ядлива, с отлични вкусови качества. Отличава се от отровната карболова печурка по цвета на пластинките: при ливадната печурка те са сиворозови, при карболката – ярко розови, месото на ливадната печурка е бяло и при нараняване не променя цвета си, при карболката е също бяло, но
при нараняване веднага става хромовожълто. особено силно се чувствува миризмата при варене. Месото на ливадната печурка мирише на анасон на карболката – на карбол.

Литературен източник:
„Диворастящи гъби„
Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева – Димчева 1978г.
Описание:
Ливадната печурка (Agaricus arvensis) е сред най-обичаните ядливи гъби в природата. С високи вкусови качества и лесна за разпознаване, тя е популярна находка за гъбарите. Често наричана „гъба-конче“ поради честата си поява в пасища, този вид се среща широко в България и по света. Тя обитава открити пространства като ливади, горски поляни и краищата на ниви, предпочитайки богати на органични вещества почви. Принадлежи към семейство Печуркови (Agaricaceae). Част е от рода Agaricus (Печурки), който обединява над 400 различни вида. Този род включва както култивирани гъби, така и диви видове, високо ценени от кулинарите.

Ливадната печурка е известна със своя аромат, наподобяващ анасон, който я отличава от други гъби. Това я прави изключително предпочитана в кухнята. Подходяща е за разнообразни ястия – супи, сосове, ризото и запеканки. Освен това, тя е отлична за сушене, консервиране и замразяване, като запазва вкуса и текстурата си. Гъбата е богата на протеини, минерали и витамини, което я прави ценен елемент в хранителния режим.
Внимание:
Важно е обаче да се обърне внимание на безопасността при събиране на ливадна печурка. Тя има някои отровни двойници, сред които най-често срещаната е Жълтееща печурка (Agaricus xanthodermus). Тази гъба пожълтява при нарязване и излъчва неприятна миризма на химикали, наподобяваща фенол. Тя е токсична и може да причини тежки храносмилателни проблеми.
Ако се колебаете или имате дори леки съмнения за тази гъба, недейте да я берете или консумирате с цел вашата безопасност.