Тагетес (Турта) / Tagetes

Описание:

Тагетис, известен още като „Турта”, е често срещано растение за отглеждане в дворове, паркове и градинки. Произхожда от Централна и Южна Америка, където е било култивирано от древните цивилизации на ацтеките. В Европа е пренесено през XVI век от испанските завоеватели. Латинското му име Tagetes идва от етруския бог Тагес, символ на мъдростта и предсказанията.

Тагетисът има различни символики в различните култури. В Мексико се използва по време на Деня на мъртвите, където се вярва, че ярките му цветове водят душите на починалите обратно у дома. В Индия е важно растение за религиозни ритуали и украса на храмове. В Европа се цени като декоративно, което внася цвят и настроение в градините.

Това растение е предпочитано в ландшафтния дизайн заради издръжливостта си и обилния си цъфтеж. Използва се за бордюри, цветни лехи и комбинации с други видове. Освен естетическите си качества, тагетисът е известен със способността си да отблъсква вредители като нематоди, листни въшки, бълхи и някои видове гъсеници, което го прави полезно допълнение към зеленчуковите градини.

Ботаническо описание:

Тагетис е растение с едногодишен цикъл на развитие. Пренадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae). Родът Tagetes включва различни видове, които са разпространени основно в Централна и Южна Америка. Растенията от този род се делят на четири основни групи:

Мексиканска група – растителни видове с височина около 30 см.
Френска група – с височина от 10 до 30 см.
Африканска група – с височина, достигаща около 1 метър.
Хибридна група – с височина от 30 до 45 см.

Коренова система и стъбло:

Тагетисите имат добре развита коренова система, която позволява на растението да бъде устойчиво на засушаване и да се адаптира към различни почвени условия. Корените са стебловидни, разклонени и разпространени, като с течение на времето се развиват в добре установен коренов масив.

Стъблото на тагетиса е изправено или разклонено, в зависимост от сорта. То е покрито с тънка набръчкана кора, която е зелена и леко червеникава при по-възрастните растения. Стъблото може да достигне височина между 30 и 100 см, като по-малките сортове имат по-ниски и компактни стъбла.

Листа и Цветове:

Листата на тагетиса са перести, с дълбоки нарези, зелени на цвят, понякога с леко сивкаво оттенъци. Могат да бъдат дълги около 5-10 см, в зависимост от сорта. Те са разположени последователно по стъблото и имат характерен силен аромат.

Цветовете на тагетиса са ярки и могат да бъдат оранжеви, жълти, червени или двуцветни. Те са събрани в кошнички, които обикновено са много по-големи и кичести при африканските сортове, отколкото при мексиканските. Цветовете на растението привлекат насекоми и пчели и обикновено цъфтят от пролетта до есента.

Плодова кутийка и семена:

След като цветът прецъфти, тагетисът образува плодова кутийка, която съдържа малки, тъмни семена. Семената са сплескани и леко удължени, с дължина около 1-2 см. Те имат неправилна форма и лесно покълват, използват се за размножаване на растението.

Отглеждане:

Тагетисът е непретенциозно растение, което може да се отглежда лесно в двора, градината или на балкона. Той предпочита слънчеви места, но може да понася и малка полусянка. Оптималната температура за растеж е между 18 и 24°C. Тагетисът е чувствителен към замръзване, затова е добре да се засажда след последните пролетни слани през пролетта (края на април – началото на май), когато земята се е затоплила. Растението предпочита леки и добре дренирани почви, които са богати на хранителни вещества. Добре е да се избегнат тежки, глинести почви, които задържат излишна влага, тъй като това може да доведе до заболявания на кореновата система.

Разстояние при засаждане и грижи за растението

При засаждане на тагетис в градината, трябва да се спазва разстояние между растенията от около 25-30 см. Това позволява на всяко растение да се развива свободно, като същевременно осигурява достатъчно пространство за въздухопотока, което помага за предотвратяване на болести. Ако се използва в лехи или в комбинация с други растения, важно е да се осигури разстояние, което позволява на тагетиса да получава достатъчно светлина и влага. Тагетисът предпочита умерено поливане. Въпреки че е сравнително устойчив на засушаване, прекалено честото поливане може да доведе до гниене на корените. Важно е да се избягва застой на вода около корените.

Подхранване и стимулиране на цъфтежа

Тагетисът расте добре в плодородни и добре дренирани почви. За оптимален растеж и обилен цъфтеж, се препоръчва редовно подхранване със специализирани торове за цъфтящи растения. Торенето може да бъде веднъж на месец през активния сезон на растеж, като прилагате балансиран тор с високо съдържание на калий и фосфор. За да стимулирате продължителен и буен цъфтеж, е препоръчително редовно да премахвате прецъфтелите цветове. Това ще насърчи растението да произведе нови пъпки. Ако не го направите, растението ще започне да изгранва семенната кутийка и когато достигне до ботаническа зрялост, ще имате семена, които да засадите през следващата година.

Размножаване:

Тагетисът може да се размножава по два основни начина: чрез семена и чрез резници. Размножаването чрез семена е най-популярният и често използван метод, докато размножаването чрез резници е подходящо за някои видове, които се използват за декоративни цели. Въпреки това ще разгледаме двата метода и ще споделим детайлно как се извършват.

Размножаване чрез резници

Макар че този метод се използва по-рядко, той е подходящ за запазване на особеностите на конкретен сорт. За тази цел се избират здрави и добре развити стъбла. Резниците се отрязват с дължина около 10-15 см и се поставят във вода или директно в лека, влажна почва.

Ако се използва почва, добре е да се обработят резниците със стимулатор за вкореняване, за да се увеличат шансовете за успешно прихващане. Обикновено в рамките на 2-3 седмици се развиват нови корени. След като вкореняването е успешно, младите растения могат да бъдат засадени в градината или в саксии.

Размножаване чрез семена

Размножаването чрез семена е най-широко използваният метод за отглеждане на тагетис. Това е лесен и ефективен начин за размножаване, особено за любители и градинари. Семената обикновено се засяват в началото на пролетта (март-април). Те могат да се засеят директно в почвата, но е препоръчително първо да се засадят в сандъче (контейнер), защото много насекоми и други вредители могат да се хранят с тях.

Семената се засаждат на дълбочина около 1 см в лека, добре дренирана почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, но не подгизнала, за да се избегне загниване. Оптималната температура за покълване е в границите на 18-22°C. При добри грижи семената ще покълнат за около 7-14 дни. Важно е да се осигури достатъчно светлина и умерено поливане.

Разсадите трябва да се държат в топло и светло помещение, като се пазят от пряка слънчева светлина, за да не се увредят. Когато станат достатъчно големи и премине опасността от студове, те могат да се засаждат в градината или на балкона. Растенията трябва да се засаждат на разстояние 25-30 см едно от друго, за да им се осигури достатъчно пространство за растеж.

В края на сезона можете да съберете семената от прецъфтелите растения. Те се изваждат внимателно от изсъхналите цветове, след което трябва да се оставят да изсъхнат напълно. За правилно съхранение, поставете семената в хартиен плик и ги съхранявайте на сухо и проветриво място до следващата пролет, когато ще бъдат готови за засаждане.