Цикас / Cycas

Описание:

Цикасът (Cycas) е растение, което произхожда главно от тропическите и субтропическите райони на Азия, Африка и Австралия. Той е древно растение, което съществува на планетата от милиони години. Цикасът е многогодишно растение, но в България се отглежда предимно в домашни условия заради ниските зимни температури.

Името Cycas идва от гръцката дума kykas, която означава „палмово дърво“, въпреки че цикасът не е истинска палма. Този род растения е познат на науката още от древни времена, но първото му систематично описание е направено през XVIII (18-ти) век.

Цикасът е въведен в Европа през XVIII (18-ти век), като първо се отглежда в ботаническите градини на Великобритания и Холандия. Популярните му наименования включват сагова палма, цикасова палма и японски цикас, което отразява различните региони, от които идва или където се отглежда.

В ландшафтния дизайн растението се използва за създаване на екзотични кътчета в градини и дворове. Той е предпочитан и за отглеждане в саксии на тераси и вътрешни пространства заради декоративните си листа. В някои култури цикасът символизира дълголетие и сила, тъй като е растение, което расте бавно и живее дълги години.

Любопитен факт е, че неговите семена са използвани за храна в традиционните култури, след специална обработка, тъй като в суров вид са токсични.

Ботаническо описание:

Семейство цикасови (Cycadaceae) е част от рода Цикас (Cycas). Родът включва около 100 вида, които се срещат предимно в тропическите и субтропическите райони на Азия, Африка и Австралия. Най-популярните представители са:

Cycas revoluta – известен като сагова палма, често се отглежда като декоративно растение в домашни условия.
Cycas circinalis – с големи, извити листа, предпочитан в ботаническите градини.
Cycas pectinata – екзотичен вид, използван за ландшафтен дизайн на открито.

Коренова система и стъбло

Цикасът има разклонена коренова система, която прониква дълбоко в почвата и осигурява стабилност. Стъблото е твърдо, цилиндрично и често неподредено разклонено. Височината му варира от 50 см до няколко метра при възрастни растения. Повърхността на стъблото може да е покрита с малки власинки или остри бодли, които защитават растението.

Листа и цветове

Листата са перести, дълги и стегнати в корона на върха на стъблото. Цветът им е тъмнозелен, а младите листа имат по-светъл, почти жълтеникав оттенък. Цикасът е двудомно растение, което означава, че има отделни мъжки и женски растения. Мъжките образуват шишарки с прашец, а женските – шишарки, съдържащи семена. Цветовете са скромни, без силен аромат, и се появяват обикновено през пролетта или лятото.

Плодове и семена

Плодът на цикаса представлява голяма, твърда шишарка. Семената са едри, с овална форма и кафяво-червеникав цвят. Те се разпространяват главно чрез животни, които пренасят семената. Семената могат да се използват за засаждане, но трябва да се обработят правилно, за да се премахне естествената им токсичност.

Отглеждане:

Цикасът е бавно растящо, но много красиво растение. В тази част ще разкажем как може да се отглежда в България, за да се развива здраво.

Светлина и топлина

Цикасът предпочита ярка, но разсеяна светлина. На открито се чувства добре на полусенчесто място, а в домашни условия – близо до прозорец. Оптималната температура за растеж е между 20 и 30°C. При температура около 5°C и по-ниска растението може да пострада. През пролетта, след като отминат късните пролетни слани, цикасът може да бъде изнесен на двора или на балкона и да остане там до есента, когато започнат първите есенни слани. През зимата растението се нуждае от по-хладно помещение, около 10–15°C, за да почива правилно.

Поливане и подхранване

Поливането трябва да е умерено – почвата се оставя леко да изсъхне между две поливания. Прекомерната вода може да повреди корените. Подхранването се извършва през пролетта и лятото с балансиран течен тор за декоративни растения. През зимата не се подхранва, тъй като е в период на покой.

Подходяща почва

Цикасът предпочита рохкава и добре дренирана почва. Подходяща е смес от градинска пръст, пясък и малко торф. Добрата дренажна способност е важна, за да се избегне задържане на вода и загниване на корените. Растението се пресажда на нова саксия веднъж на 2–3 години. Най-добре това мероприятие да се извършва през пролетта, преди да започне активната вегетация.

Други грижи

Редовното премахване на изсъхнали листа помага на растението да запази естетичния си вид. Цикасът рядко страда от вредители, но понякога могат да се появят листни въшки или акари.

Размножаване:

Цикасът може да се размножава по два основни начина – чрез семена или чрез издънки. И двата метода изискват търпение, тъй като растението расте бавно.

Размножаване чрез семена

Каталпата най-често се размножава чрез семена, особено когато се отглежда в декоративни насаждения. Семената се събират от узрелите плодове, които започват да се отварят през есента. След това се почистват и се оставят да изсъхнат за кратко. За по-добра кълняемост е препоръчително да се подложат на стратификация – съхранение при ниска температура (около 4°C) за 1–2 седмици. Семената се засяват в саксии с рохкава, дренирана почва и се държат на светло и топло място (20–25°C). Покълването настъпва обикновено след 2 до 4 седмици. Когато младите растения укрепнат, могат да бъдат пренесени на открито.

Размножаване чрез резници

Вегетативното размножаване с резници е друг ефективен метод, който запазва характеристиките на майчиното растение. За целта се използват полуузрели леторасли, взети в началото на лятото. Резниците трябва да са дълги около 10–15 см, с отстранени долни листа и скосен отрез в долния край. За стимулиране на вкореняването е добре да се потопят в коренообразуващ хормон, след което се засаждат в лека, добре дренирана почва. Важно е да се поддържа висока влажност и температура около 20°C. След около 4–6 седмици, когато се образуват корени, младите растения могат да се преместят в по-големи съдове или да се пренесат на открито.